Противоречието с добрите нрави като основание за нищожност на договора

Abstract

В настоящата работа се разглежда функцията на противоречието с добрите нрави като субсидиарно основание за нищожност на договорите. Анализират се различни предложения за ограничаване приложното поле на основанието. Изяснява се критерият, при който противоречието с добрите нрави в общия случай води до нищожност, а в изрично посочени в закона хипотези - до унищожаемост на договорите.