Протестантска етика и всекидневен хабитус: загадката на трансформацията

Abstract

В статията се прави опит да се разчете Веберовата визия за социална трансформация в "Протестантската етика и духът на капитализма" през едно по-късно кристализирало в неговата социология понятие: "хабитус". Тълкуването на понятието "хабитус" в контекста на т.нар. "харизматичен пробив" (друга по-късна Веберова идея) в социалното статукво и на последвалата кристализация на рутинно поведение - без да се следват трансцендентни правила - препраща към едно утвърдило се в социологията от края на ХХ в. схващане за "ситуирани практики", повлияно от "Философски изследвания" на Витгенщайн и реализирано по най-радикален начин от етнометодологията на Х. Гарфинкъл. Тази реконструкция демонстрира релевантността на Веберовите идеи към някои съвременни дебати за социалната иновация и възможността да предефинираме социологическите си понятия, опирайки се на скритите потенциали на т.нар. "социологическа класика".