Традиции в българската счетоводна практика относно новите европейски законодателни изисквания за социалната отчетност

Abstract

Този доклад разглежда в исторически план още от Възраждането, както и в началото на 30-те год. на 20-ти век българската счетоводната отчетност относно постигнатите резултати от дейността. Показани са примери от първата българска счетоводна книга „Диплография или как ся дрьжять търговскы книгы“ от Братя Караминкови и от два публикувани Отчета на Българското евангелско благотворително дружество за 1929/1930 г. и 1932/1933 г. С посочените примери се показва, че отразяването на резултати със социална определеност не е нещо ново в българската счетоводна отчетност. Нововъведените през последните 10-15 години европейски изисквания за социалната отговорност и необходимостта за обявяване на постигнатите резултати със социална насоченост на различните стопански и нестопански организации в България имат корени, макар и в зародиш, още при зараждане на българската счетоводна школа.