Популизмът като инструмент за стабилизация: от Берлускони до Мелони (1994-2024 г.)

Abstract

Настоящият доклад разглежда развитието на популизма в Италия в периода 1994 – 2024 г. чрез анализ на ключови фигури като Силвио Берлускони, Бепе Грило, Матео Салвини и Джорджа Мелони. Основната хипотеза е, че популизмът освен да подкопава демократичната политическа система, може и да допринесе за нейната стабилизация. Особено внимание се отделя на „ефекта Мелони“ като добър пример за институционализиран популизъм. За очертаване на теоретичната рамка на разработката са ползвани Джовани Сартори и Кас Муде, както и исторически преглед и сравнителен анализ на политическите процеси и популистките субекти. Изводите сочат, че Италия служи като „лаборатория“ за нов тип популизъм – стабилизиращ, а не антисистемен.