Равнище на управленческа устойчивост на ниво екосистема, район и фермерска организация в България

Abstract

В България, подобно на много други страни, практически няма оценки на управленческата устойчивост на селското стопанство, екосистема, аграрен район и тип фермерска организация. Тази разработка прилага холистичен подход и оценка на равнището на управленческа устойчивост на българското селско стопанство на регионално и стопанско ниво. Изследването установи, че съществува значителна диференциация на равнищата на интегрална управленческа устойчивост на различните по тип агроекосистеми, основните аграрни райони на страната и фермерските организации от различен юридически тип и размери. Индивидуалните показатели с най-високи и ниски стойности за устойчивост определят "критичните" фактори, подсилващи и влошаващи частната и интегрална управленческа устойчивост на оценяваната агросистема, и следва да се ползват широко в управленческата политика и фермерското управление. Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип за подобряване на аграрната устойчивост, като цяло, и на управленческата устойчивост на селското стопанство, в частност, те трябва да се разширяват и тяхната прецизност и представителност да се подобряват. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетираните ферми и заинтересовани страни, и използване на "по-обективни" данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената област и др.